АРХИВ
_.jpg)
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 1, 2019 г.
Вече е факт първият брой на списание „Съвременна лингвистика“ за 2019 г. Горди сме, че и в този брой публикуваме научните приноси само на студенти и докторанти лингвисти. От тази книжка разширяваме рубриките и добавяме нов раздел, който условно наричаме Лингвистични есета. Отправяме официална покана и към българските учители, за да предложим място и пространство, в което техни талантливи ученици могат да представят своите наблюдения, отнесени към лингвистичното мислене и към лингвистичното знание.
Текстовете в кн. 1 са рецензирани от анонимни рецензенти – специалисти езиковеди, преди да бъдат отпечатани в списанието. Идеята ни е с всеки следващ брой да разширяваме разнообразието на текстовите модели, да включваме чуждестранни млади изследователи, за да отговорим на някои съвременни нужди на българската лингвистика: интердисциплинарността, както и международната реализация и обмен на научна информация, свързани с българистиката по света.
В броя на списанието предлагаме интервю с проф. д.ф.н. Иван Добрев, както и с доц. д.ф.н. Мая Байрамова. Двамата езиковеди отговарят на някои актуални въпроси, както и извеждат акценти върху изключително ценни наблюдения над важни за езика ни процеси. Чест за списанието е и интервюто с Бойко Василев от Българската национална телевизия, в което изявеният български журналист споделя актуални свои размисли върху динамиката на езиковите процеси днес. Изключително важен и много интересен е разговорът с талантливата българска писателка Емилия Дворянова.
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 2, 2019 г.
Вторият брой на списание „Съвременна лингвистика“ за 2019 година вече е факт. Продължаваме традицията да публикуваме научните приноси само на млади езиковеди – студенти и докторанти, които сега правят своите първи крачки в науката. Задачата е много трудна и затова заслужава усилията и търпението. Един езиковед се оформя като учен през целия си живот, но първите стъпки са от голямо значение за неговото развитие. За разлика от други списания, които заявяват претенции да бъдат предназначени за текстове от млади изследователи, но не успяват по различни причини, нашето списание удържа линията да отпечатва научните приноси на младите хуманитаристи езиковеди, разбирайки това като истинска грижа за следващите поколения учени, които трябва да заявят своето присъствие в полето на науката. И като мащаб в работата с младите изследователи.
В този брой са отпечатани текстовете на шестима докторанти, както и текстовете на магистранти, които успешно са защитили своите научни разработки пред специализирани комисии от Факултета по славянски филологии. Основната черта на текстовете е високата научна отговорност, която младите изследователи са си поставили, и силната и задълбочена аргументация на лингвистичните хипотези. Гордеем се с Вашите усилия, колеги, и Ви пожелаваме още повече успехи в нелеката научна работа и сили в лингвистичната отдаденост.
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 1, 2018 г.
Списание „Съвременна лингвистика“ се появява във време, в което студентите българисти имат все по-голяма нужда от място, за да споделят своите лингвистични възгледи; да мислят и да пишат за езика. Да заявяват себе си като млади изследователи. Да развиват своите филологически възможности в полето на лингвистиката и да проявяват грижа за съвременното състояние на езика ни.
Списанието е предназначено ЕДИНСТВЕНО за студенти и докторанти. Такава беше идеята на списание „Филологически форум“, което преди години създадохме с мои прекрасни студенти, които вече са реализирани специалисти в пространствата на словото.
Единственото списание на Факултета по славянски филологии за студенти
и докторанти лингвисти ще публикува текстовете на бакалаври, магистранти и докторанти, които имат траен интерес към проблемите на езиковата наука; Списанието ще поддържа и няколко постоянни рубрики, свързани с имена в българската и в световната лингвистика; интервюта с български журналисти и с български писатели, както и хроника за актуалните събития във Факултета и в останалите филологически факултети.
Увеличава се броят на младите изследователи, избрали като своя мисия една от най-старите науки в света – лингвистиката. Длъжни сме да им дадем възможностите и пространството, за да изразят натрупаните знания и да оформят концепция за своето присъствие в безграничните полета и полети на езикознанието. И да мислим съвременно, да не прокарваме граница между синхрония и диахрония, а да ги пресрещнем по страниците на списанието като актуален модел за осмисляне на езиковите явления в техните усуквания във времето и в лингвистичното пространство, довели до хармония, но и до динамика на съвременните езикови процеси!
…Няколко уточнения
Редакционният съвет се състои от утвърдени български и чуждестранни
лингвисти.
Текстовете на младите изследователи се оценяват от анонимен рецензент и
ще бъдат публикувани след препоръка на научния ръководител.
В края на списанието са публикувани техническите изисквания към ръкописите.
На нашите автори и на нашите читатели от сърце желаем крепко здраве и
непресъхваща обич към езика и езикознанието!
Владислав Миланов, Диляна Денчева
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 1, 2020 г.
Списание „Съвременна лингвистика“ смело прекрачва своята трета годишнина. Първият брой на списанието за 2020 година отново предизвиква младите изследователи лингвисти да представят своите първи научни изследвания и да заявят територия в полето на лингвистиката. От този брой поемаме и по трудния път към индексиране в платформата Web of Science. Това налага да привлечем утвърдени учени, които да представят във всеки брой свои актуални текстове, за да отговорим на критериите на международната платформа и за да дадем възможност на учителите ни да бъдат ориентир за прохождащите в сложния път на лингвистиката.
В първия брой със специално подготвени текстове се включиха проф. д.ф.н. Татяна Славова от СУ „Свети Климент Охридски“, проф. д.ф.н. Мариана Георгиева от Института за български език при БАН и доц. д-р Елена Крейчова от Масариковия университет в Бърно. За нас е чест тяхното присъствие на страниците на списанието.
Разнообразни и дълбоко аргументирани са и текстовете на докторантите, които публикуваме в този брой. Проблематиката само показва трайния интерес на младите изследователи и желанието им да обогатяват науката за езика. В този брой се включиха със своите научни приноси докторанти от Сърбия, Албания, Полша, от Института за български език и от Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
В рубриката „Имена в българската лингвистика“ поместваме интервю с проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, а в рубриката „Имена в световната лингвистика“ чест за нас е разговорът с международно признатия лингвист проф. д.ф.н. Гулиелмо Чинкуе от Университета „Ка Фоскари“ във Венеция.
Разговор с писателката Мария Станкова и интервю с Виктория Петрова от Би Ти Ви – с акценти върху езика и езикознанието, с грижа за езиковата култура – също публикуваме в брой 1 за 2020 година.
Гордеем се с нашите автори, гордеем се с нашите читатели, гордеем се, че създадохме едно успешно списание за млади изследователи лингвисти и че отстояваме вече трета година правото им да покажат себе си и своите научни приноси – в безкрайното електронно пространство, но и чрез магията на хартията!
Доц. д-р Владислав Миланов
Доц. д-р Диляна Денчева
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 2, 2020 г.
Книжка 2 на списание „Съвременна лингвистика“ излиза отново в научното и изследователското пространство, за да подаде ръка на младите изследователи лингвисти и да публикува научните им приноси. В своята кратка история списанието се утвърди като сериозно издание, което привлича талантливите лингвисти от всички висши хуманитарни учебни заведения в България, а с всеки брой се увеличава и чуждестранното присъствие.
От този брой публикуваме и езикови бележки на студенти българисти. Всичко останало продължава нашата (макар и все още кратка) традиция: интервю с една от най-стойностните журналистки в българския национален ефир – г-жа Дияна Янкулова, интервю с известния немски професор българист Хилмар Валтер, както и интервю с талантливата и прекрасна млада поетеса Анна Лазарова, която е възпитаничка на Факултета по славянски филологии.
Списанието вече официално е част от платформата Scholar One, но продължава да излиза и в своя хартиен вариант, което днес е трудна дейност. Но кой е казал, че филологията е лесна и че е за лесните? Пандемията може да изплаши само несигурните в тяхното слово и в техните действия. Пандемията обаче няма да спре нито списанията, нито сериозните инициативи (конференции и научни форуми) за млади изследователи, провеждани в ПУ „Паисий Хилендарски“ и в ЮЗУ „Неофит Рилски“! С уважение към колегите от ПУ и от ЮЗУ, които имат сили и дух да провеждат тези международни филологически форуми.
Избрахме в началото на този брой да публикуваме един кратък текст на Йоанна Янева от първи курс, българска филология. И сме сигурни, че това начало ще доведе до много нови начала за Йоанна и за нейните колеги, които заявяват своя научен глас в този брой.
На читателите на списанието пожелаваме крепко здраве и много успехи – във всичко!
Доц. д-р Владислав Миланов
Доц. д-р Диляна Денчева
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 1, 2021 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Енчо Тилев
Семантика и функции на немския глагол WERDEN (с оглед на съответките му в руския език) / 17
Юлияна Стоянова, Божанка Николова
Свръхгенерализирани форми на множествено число на съществителните имена, продуцирани от деца в предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН) / 27
Мариана Георгиева
Езикова личност и езикова „инфлация“ / 38
ЛИНГВИСТИЧЕН ФОРУМ
Иванка Христова
Първи езиковедски трудове в Древна Индия / 47
Детелина Миткова
Към първоизворите на древноримската лингвистична традиция / 52
Атанас Костадинов
Към въпроса за древногръцкото наследство в историята на световната
лингвистика / 56
Константин Радоев
Анализ на маркери за устна реч в интервю на тема младежките години
на информатора Йордан Йосифов Радоев / 62
Зорница Танчева
Социално-икономически предпоставки за развитието на административната лексика в българския език (от Освобождението до 20-те год. на
XX в.) / 81
Антоанета Начева
Обидната лексика в официалното публично общуване / 86
БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Георги Бърдаров: Езикът е жив и се променя с условията в живота / 103
БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Диана Радева. Трябва да се четат много, много книги / 109
ПРЕДСТАВЯМЕ
Деян Драганов
Татяна Жилова. Отмяна на регистрацията на марка. Сиела, София
2021 г. / 115
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 2, 2021 г.
Втора книжка на списание „Съвременна лингвистика“ продължава добрата традиция да публикува текстове на млади автори, които правят първите стъпки в света на необятната езиковедска наука. Тези стъпки понякога са неуверени и авторите им се страхуват смело да заявят своята позиция, но в същото време те са заявка за желана реализация в необятното поле на наблюдението и проучването на българския език.
В рубриката „Словото на учителя“ са публикувани два значителни приноса на изявените български езиковеди проф. д-р Гергана Дачева от Катедрата по български език и на проф. д.ф.н. Мариана Георгиева от Института за български език.
Осем млади учени пък разгръщат своите наблюдения в рубриката „Лингвистичен форум“, в която са публикувани текстовете на Румен Скрински (докторант в Историческия факултет на СУ), Николай Шиндаров (докторант в Катедрата по български език на СУ), Мария-Лия Борисова (доктор по български език), Маргарита Гергинова (доктор по история на новобългарския книжовен език), Зорница Танчева (докторантка по история на новобългарския книжовен език в СУ), Антоанета Начева (докторантка по история на новобългарския книжовен език в СУ), Вероника Бегова (бакалавър по българска филология), Йоана Енева, Йоан Василев (студенти по българска филология в трети курс – СУ „Свети Климент Охридски“) и Руслана Маргова (докторантка в Катедрата по общо езикознание на СУ „Свети Климент Охридски“).
В рубриката „Българските журналисти за българския език“ представяме разговор по езикови въпроси с журналистката Анна Цолова, завършила българска филология през 1998 г., а в рубриката Българските писатели за българския език д-р Биляна Борисова задава своите въпроси на младата и талантлива българска писателка Неда Зарева.
Във втора книжка на списанието за първи път публикуваме ученически есета, посветени на българската реч и употребите ѝ в ежедневието от младите носители на фона на динамични развойни процеси, които променят както обществото, така и неговото слово. В редакцията на списанието постъпиха повече от 200 ученически есета, от които специално жури одобри текстовете на Ния Райчева от НГДЕК, Ния Момкова от 9.ФЕГ „Алфонс дьо Ламартен“, на Ева Райковска от Втора английска гимназия, на Мартин Славов от 35. СЕУ „Добри Войников“, на Теодора Еленкова от СУ „Желязко Tерпешев“; на Цветослава Тодорова, Калия Кайралах и Тодор Паскалев от 21. СУ „Христо Ботев“, кв. Лозенец, гр. София. Изказвам благодарност към преподавателите им по български език и литература и към тях самите за творческите усилия.
Специална благодарност изказвам на д-р Мая Ангелова – директор на столичното 21. СУ „Христо Ботев“, и на г-жа Светла Димитрова (заместник-директор в същото училище) – затова, че с професионализма и уменията си, с модерните подходи към учениците и обичта призвание към работата си са създали едно съвременно училище, в което царят творческа атмосфера, интерес към езика и към литературата; стремеж да се обвързват непрестанно езиковите и литературните компетентности с изискванията на живота и на обществото. И с това са постигнали най-важното за една образователна институция – да бъде мост към висшето образование и към живота, в който грамотните млади хора ще влязат достойно и със самочувствие.
Доц. д-р Владислав Миланов
Доц. д-р Диляна Денчева
Сп. "Съвременна лингвистика", бр. 2, 2022 г.
Втората книжка на списание „Съвременна лингвистика“ за 2022 г. ни изпълва с оптимизъм, че нашите студенти, младите изследователи българисти от Факултета по славянски филологии, търсят своето място в световете на езика и продължават да създават текстове, които са смела заявка за научно присъствие в безграничното и сложно поле на лингвистиката.
Статиите в този брой са резултат от целогодишната работа на проф. д-р Йовка Тишева и на гл. ас д-р Биляна Радева, които в рамките на лекциите и упражненията посинтаксис мотивираха своите студенти да създадат текстове, чиито анализи показват дълбочина и умение за работа с езиковия материал, при това на едно от най-сложните езикови равнища – синтактичното. Създаването на тези текстове означава най-малко две неща:
Студентите са вдъхновени от своите преподаватели да наблюдават и анализират сложни синтактични явления, които са слабо проучени в лингвистичната литература;
Българистите, които се обучават в аудиториите на Софийския университет, имат смелостта да заявят своето присъствие през нелеката задача да създадат научен текст, съобразен с изискванията на най-добрите образци;
Преподаването на лингвистичните дисциплини в Софийския университет не е едностранен процес, в който преподавателите „изнасят“ своите лекции, но е възможност да бъде проверено доколко българистите разбират материята и успяват да намерят своя принос, като го изразяват в научна позиция.
Списание „Съвременна лингвистика“ ще продължи своята мисия – да бъде поле за научна изява на специалистите, които правят своите първи стъпки в науката за езика. Ще бъде тяхното Начало. И ще продължи да излиза в електронен вид, но и на хартия. Защото е филологическо списание и защото идеята му е да съхранява българското, намерило най-ярък израз през силата на речта.
Не мога да не споделя още един повод за гордост. Във втората книжка на списанието е публикуван текстът на младите колеги от Пловдивския университет Ивана Витанова и Васил Стаменов. Този текст беше оценен единодушно от анонимните рецензенти със 100 точки и в двете рецензентски карти. И зад тези точки стоят изследователските умения на колегите лингвисти и задълбоченият прочит, чрез който представят личността на Юрдан Трифонов. Безспорен научен принос, обогатяващ
страниците от историята на българското езикознание.
Редакционният екип на списанието изказва сърдечна благодарност на д-р Витка Делева от Катедрата по славянско езикознание, която професионално ръководи проекта за осъществяването на списанието за 2022 г.
Изказваме благодарност към проф. д-р Петя Осенова и към Комисията за оценка на проекти по НИС към Факултета по славянски филологии.
Изказваме благодарност към преводачите на съдържанието на броевете: Ивелина Симеонова – английски език; д-р Енчо Тилев – руски език; Весела Куманичлиева – японски език. Без тяхната работа списанието нямаше да има своята толкова категорична тежест и своето лице.
Не на последно място изразяваме своята благодарност към авторите на списанието и към неговите читатели, които не се страхуват от сложния път в науката; не се притесняват от оценката на анонимните рецензенти и с онова младежко дръзновение пресъздават сложния и богат свят на българския език в текст. А текстът винаги е послание, което не само остава, но и гради – мостове, пътища...Текстът е и паметта във филологията; големият разговор между вековете, пресъздал и съхранил необятното и непреходното богатство на българската реч.
Владислав Миланов
